84 изгрева

Приключение навътре и отвъд

„84 изгрева“ те кани да присъстваш, без да поучава. Тук се преплитат пейзажи и преживявания, тишина и движение, земя и вятър. Това е книга за вътрешното и външното пътуване – през острови, пермакултурни ферми, самотни преходи, диви плажове, срещи с хора, срещи с автентичния Аз. История, в която географията вдъхновява душевността.

Илюстрациите, които са рисувани за книгата, ще вървят рамо до рамо с историята и ще разтворят нови прозорци към нейния свят.
Автор: Ради Петров | Книга с меки корици | 336 страници | Тегло: 380 гр | Размери: 14x21 cm
Купи

За автора

Здравей!

Добре дошъл в това малко виртуално пространство. Аз съм Ради.

Тук, по правило, трябва да ти кажа две-три думи за себе си — кой съм, откъде идвам и как така написах книга.

Дете съм на 80-те. Израснах в малък град пред Балкана – карах колело до тъмно, играех по площадките с приятели, вършех момчешки приключения и пакости. Част от детството ми мина и на село – сред градини, животни, земя и онзи топъл свят на роднините, който те научава на простичките неща: труд, смях, търпение и взаимност.

Някъде по пътя животът ме хвана за ръка и ме поведе. Показва ми различни места, хора и истории. Учиме да давам и да получавам. Завърших машинен инженер, което е чудесно, но не беше мечтата ми. По-скоро стартова площадка.

На двайсет и нещо започнах да следвам онова, което ме влечеше отдавна – музиката. Самоизучих се и станах барабанист в собствена група. Междувременно работих като инженер, обикалях планините, тичах дълги разстояния по баирите и се питах как живеем днес – като личности и като общество.

После животът реши да наблегне потапяйки ме и във вътрешния свят. Така един ден се озовах на Канарските острови с еднопосочен билет – в търсене на своя път. Последваха три месеца между вулкани и плажове, срещи с хора и със себе си. Когато се върнах, започнах да пиша. Първо заради себе си. После, някак естествено, се роди идеята да споделя този път.

Така се появи „84 изгрева“ – Книга в която се разгръща свят от вулкани, пукнатини, през които влиза светлина, и моменти, в които човек най-сетне спира да бърза – и започва да усеща. Защото всяка стъпка навън е и стъпка навътре към себе си..

Радвам се, че си тук.

Ако това резонира с теб, можеш да гледаш TEDx лекцията ми и да чуеш моето радио интервю.

Откъси от 84 изгрева

Ало, сърцето ти е! Чуваш ли ме?

Започна да се стъмва и захладнява. Нямах челник, но до пълния мрак имаше още време. Орехотерапията завърши. Продължих напред и след още трийсет минути вече бях на върха. Виждах безбройните цветни светлини, които София излъчва в пространството. Българското знаме се вееше, а пълната луна точно се показваше зад близките дървета, осветявайки източните части на Витоша…

…Докато свързваме континенти през екраните си, човекът от другата страна на стената остава непознат. Натъпкали сме се в бетона. Сред хора сме, но се чувстваме сами. Слугуваме на алгоритми. Правим видеа. Да достигаме до другите. През стъкло, през евтин найлон! Помагаме на хиляди хора по света с технологиите си, а се подминаваме на улицата с каменни лица и сковани сърца. Задушени души…

Фермата с животните

Тази и всички останали постройки бяха построени от боклуци – остатъчни материали, които други бяха изхвърлили, след като са ги сметнали за непотребни, развалени и излишни. Цялата ферма изобилстваше от такива. Събирани, носени, замъкнати дотам. Дограми, метални конструкции, стъкла, плоскости, всевъзможни електроуреди, матраци, дивани, чаршафи, одеяла, текстил, килими, маси, столове, дървен материал, фаянс, душкабини, покривни настилки и какво ли не още.

Избори и действия

Не си бях позволявал да повишавам тон така от много, много години. В напрегната ситуация винаги се стараех да озаптявам нервите си и да реагирам осъзнато. Да подбирам думите и гласа си и да направя всичко необходимо, за да предотвратя конфликт, скандал и грозно развитие. Да се държа с другите така, както аз бих искал да се държат с мен, дори да ме обсипват с нападки, изречени с неприятен тон. Едва наскоро установих, че съм избирал този начин донякъде подсъзнателно, за да не се повтарят моменти от миналото.

От различни гледни точки

Отворих очи, изправих се и продължих нагоре и все нагоре. Пътеката с игличките лъкатушеше на двайсет метра от ръба, постепенно я превземаха ситни камъчета. Стъпките ми ставаха по-звучни. Излизайки на открито, вече виждах червеничкото връхче на Форталеза-та на фона на грамадната черно-сива пирамида на Тейде. Дотук беше гората и сянката.

На покрива на Испания

Лъчите оцветяваха посивелите от мрака океан, облаци, скали. Но спектакълът не спря дотук. На запад постепенно се избистри огромната сянка на Тейде, прескачаща целия остров Ла Гомера. В тези първи моменти грамадният силует се разпростираше на няколкостотин километра през Атлантика. Контурите ѝ ставаха все по-изчистени, докато размерите ѝ едва забележимо намаляваха. Станахме свидетели на гледка, почти неповторима на друго място в нашата планета, и то по пълнолуние, и то на Гергьовден!

Начин на живот

„Ниските технологии“, както шеговито ги наричат тук, се разкриваха пред очите ни една след друга. Ерик ни заведе до следващата, която ме впечатли най-много. За първи път виждах такова нещо на живо. Цилиндричната инсталация с тръби отстрани приличаше на казан за ракия. Само че не правеше ракия, а газ – метан от растителни отпадъци, с който семейство готви

С другар по пътя

Бях близо до черната лава от северната ѝ страна. Път без изход. Спуснах се пеш в отбивка до една от застиналите каменни реки. Година и половина по-късно някои хора вече се бяха върнали в домовете си. Поне тези, които все още имаха такива. Доближих една къща. Три-четириметровата лава бе прескочила бетонната ограда, засипала част от квадратните плочи на двора и спряла точно до две големи живи палми на пет метра от къщата. В двора – две паркирани коли и мотопед…

Учителят идва на време

Стоях под дървото на обърната лодка и съзерцавах играта на океана. И този ден бях сам, но се чувствах различно. Чувствах се свързан. Не знаех защо, но усещах, че точно тук е правилното място за мен в този момент. Няколкото души, които бяха на плажа доскоро, си отидоха. Само брегът, океанът, няколкото къщички и Ел Пато – птицата, която долиташе всеки ден и отлиташе след залез.

Отзиви от читатели

П

Петя Хубенова

★★★★★

"Прочетох “84 изгрева” точно за 8 дни. Увлекателният стил, в който авторът разказва от първо лице единствено число, изцяло завладя въображението ми. По стечение на обстоятелствата същата година през септември (2023 г.) вдишах физически от въздуха на Тенерифе, без да подозирам каква жива следа е оставил с енергията си Ради на това място. Той сам ще ви разкаже как островът е променил него, но аз те питам: а как островът се промени след срещата с теб, Ради? Едва три години по-късно четейки текста, потапяйки се в очарователната компания на автора си позволих да си направя съпоставка. Установих, че „малката“ рамка, през която съм гледала същата картина, чрез въображението ми и прекрасното повествование на Ради сега ми се разкри в съвсем друг мащаб: краски, преживявания през очите на автора и неговото умение да преведе читателя през толкова много рамки, отвъд въображението. Възхитена съм и днес! От книгата си взех частица от Рецептатта, изписана чак в края на книгата, още преди да стигна до там. Авторът така е пресътворил себе си в “84-изгрева”, че читателят има чувството, че му чете мислите, пътува заедно с него, изкачва върхове, любува се на красотата."

Д

Деян Тодоров

★★★★★

"Вдъхновяващ, динамичен и много искрен разказ, който ме пренесе на едно по-топло място от студените зимни вечери в които го четох."

Д

Диана Владимирова

★★★★★

"Благодаря за свежото и светло приключение навътре към себе си, Ради. Твоята книга си е твоето приключение, но тя определено може да е началото на пътя навътре към себе си за всеки. Вдъхновяващо начало! Искрено препоръчвам!"

Ц

Цвети

★★★★★

"Книгата се чете много леко и увлекателно с многото микро-приключения на Ради, но за мен по-ценни са въпросите, които си задава - дълбоки и релевантни, вероятно за всеки, и много непринудено интегрирани сред приключенията. Ако ме питат какъв е жанрът, ще кажа - пътепис, но в действителност е много повече."

Р

Рая Господинова

★★★★★

"Ради, привет, прочетох книгата ти-вдъхновяваща е, сякаш бях на всички тези прекрасни места ...много сходни търсения и въпроси, усещания, осъзнавания. Благодаря ти! Да е лек пътя на рожбата ти към всяка душа, която търси пътя към себе си! Забравих най-важното-поздрави за смелостта да покажеш уязвимостта си и да я споделиш честно с читателя! Още веднъж благодаря!"

Е

Еким Бойчинов

★★★★★

"Тази книга ме накара да се замисля над живота си и по-точно дали вървя по своя път и правя това, което душата ми желае? Дали умът ми и желанието ми да се „впиша” в обществото не ме водят в друга посока? Въпросът за мен не е нов, но ежедневието ме отвлича от него, а времето си тече. Авторът е избрал чудесен начин да си даде възможност за промяна и показва, как е успял да намери деликатния баланс между ума и душата. Изкушавам се да направя паралел с идеите от книгата на „Алхимикът” на Паоло Куелю. Някои хора цял живот мечтаят да пътуват, но не тръгват, други пребродили света да търсят щастие, разбират, че то е било до тях. Пътят и разултатът за всеки е раличен. Преживявайки всичките 84 изгрева, желанието в мен да следвам това, което сърцето ми иска, да творя живота си и да бъда откровен със себе си стана много по-голямо. Надявам се тази промяна да бъде трайна и благодаря на Ради за хубавата книга. И аз като него мисля, че контакатът с природата ни дава най-важните неща от което се нуждаем. Чувствайки се част от нея, придобиваме и великото й съвършенство. И да се впуснем по-осъзнато в приключението живот!"

А

А. Александрова

★★★★★

"84 изгрева“ е книга-пътеводител в света на себеоткриването. В нея по изключително непреднамерен, но забележително искрен начин се говори за наистина важните неща. Пътешествието, започващо в един наглед съвсем обикновен ден, превежда читателите през всички перипетии, съпътстващи процеса на промяната, за да я покаже не само като възможна, но и като необходима. Автентичната динамика на текста много умело преплита личните преживявания с атмосферата на местата, които героят посещава по време на своето пътуване. Повествованието е наситено с множество емоции, описания и приключения, но в същото време от него струи лекота, която го превръща в наистина увлекателно четиво. „84 изгрева“ дава възможност на читателите да съпреживеят една история, която може да вдъхнови всекиго да се осмели да следва своя собствен път, накъдето и да води той."

Добави отзив
Благодаря за отзива!

Поръчай „84 изгрева“

„Вашата поръчка е малък жест, с който ми помагате да продължа да изследвам света и да споделям пътуванията си с вас. Благодаря!“

Купи сега